„Тъжни тропици“ Клод Леви-Строс

Не само за да измамим децата си, ние поддържаме вярата им в Дядо Коледа: тази вяра ни стопля и ни помага да се самозалъгваме и да вярваме, след като и те вярват, че един великодушен свят, който не иска нищо в замяна, не е абсолютно несъвместим с действителността. И все пак хората умират и никога не се завръщат; и целият обществен ред се приближава към смъртта в този смисъл, че взима нещо, срешу което не дава нищо равностойно.tumblr_m91s5cVLAB1ql1duk

Обществото на индианците Бороро е поучително за моралиста: нека послуша местните информатори и те ще му опишат, както сториха за мене, този балет, в който двете половини на селото се принуждават да живеят и дишат една чрез друга; разменяйки жените си, имуществото си и услугите си, трескаво загрижени за взаимността, женейки помежду им децата си, погребвайки мъртвите си, гарантирайки си взаимно, че животът е вечен, светът е отзивчив, а обществото – справедливо. За да докажат тези истини и да запазят убежденията си, техните мъдреци са изработили грандиозна космология. Те са я вписали в плановете на селата си, в разположението на жилищата си. Многократно са разисквали противоречията, с които са се сблъсквали, но винаги са приемали някаква опозиция само като са я отричали в полза на друга, нарязвайки и пресичайки групите, свързвайки и противопоставяйки ги, превръщайки целия си обществен и духовен живот в един герб, където симетрията и асиметрията се уравновесяват, както изкусните рисунки, с които една красива кадувейка, по-смътно измъчвана от същата григжа, украсява лицето си. img-3Но какво остава от половините и контраполовините, от клановете и подклановете пред тази констатация, която ни налагат неотдавнашните наблюдения? В едно общество, усложнено сякаш за удоволствие, всеки клан се разделя на три групи: висша, средна и нисша, и над всички други правила стои онова, което задължава висшия от една група да се ожени за висш от друга група, средния – за среден, нисшия – за нисш; т.е под прикритието на братски институции борорското село в последна сметка се разделя на три групи, които винаги се женят помежду си. Три общества, които, без да го осъзнават, винаги ще останат разграничени и изолирани, затворени в едно чувство за превъзходство, което измамни институции скриват дори от него самото, така че всяко от тях е несъзнателна жертва на изкуствените похвати, чиято цел вече не може да открие. Борорите напразно са развили системата си в изманен спектакъл и те като другите не са успели да опровергаят тази истина: представата, която едно общество си създава за отношението между живите и мъртвите, се свежда до усилието да се скрият, украсят или оправдаят на религиозен план истинските отношения, които посподстват между живите.

Откъс от „Тъжни Тропици“, шеста част – БОРОРО

Клод Леви-Строс