Моисей на Микеланджело

(Откъс от „Моисей на Микеланджело“ 1914г)

Ако не се лъжа, сега ще 49961-87537-65909-12ни е разрешено да пожънем плодовете на досегашните си усилия. Чухме, как на много критици, дълбоко впечатлени от статуята, се е натрапило тълкуването, че тя представлява Моисей, потресен, когато вижда, че родът му е изменил на вярата си и танцува около един идол. Но това тълкуване трябваше да отхвърлим, защото то би намерило продължение в очакването, че в следния миг той ще скочи, ще строши скрижалите и ще отмъсти. А това становище противоречи на предназначението на статуята като част от надгробния паметник на Юлий II наред с три или пет други седящи фигури. Сега вече можем отново да възприемем това изоставено тълкуване, защото нашият Моисей няма да скочи и няма да захвърли скрижалите. Това, което откриваме у негo, не е предстадия към един насилствен акт, а остатък от приключено движение. moses_michelangelo_headВ пристъп на гняв той се готви да скочи, да отмъсти, да забрави скрижалите, но превъзмогва изкушението и остава да седи така, обуздал яростта си, обладан от примесена с презрение болка. Той няма да захвърли и скрижалите, за да се строшат върху камъка, защото заради тях е преодолял гнева си и за да ги спаси е обуздал яростта си. Овладян от страстно възжмущение, той е пренебрегнал скрижалите, отдръпнал е ръката, която ги крепи. Тогава те започнали да се плъзгат, имало опасност да се строшат. Това го накарва да се замисли, да си припомни мисията си и заради тях се отказва да даде воля на афекта си. 58b9dacecd79f301e3b72493d78f801cРъката му се  отдръпва назад и спасява плъзгащите се скрижали, преди да могат да паднат.Той застанал в това положение и така го е изобразил Микеланджело като пазител на гробницата.

               Във вертикален план фигурата е оформена на три пласта. В израза на лицето са отразени станалите господствуващи афекти, в средатана фигурата са видими белезите на потиснатото движение, кракът все още в положение на възнамерявано действие, сякаш овладяването на гнева е протекло отгоре надолу. Лявата ръка, за което не е ставало още дума, изглежда претендира също за участие в тълкуването ни. Тя почива меко върху скута и придържа гальовно последните краища на падащата на вълни брада. Създава се впечатление, сякаш иска да отстрани насилието, с което миг преди това другата ръка е малтретирала брадата.8

Но сега ще ни се възрази: Значи това все пак не е библейският Моисей, който действително е изпаднал в ярост и е захвърлил скрижалите, та те се строшили. Това е  един съвсем друг Моисей, рожба на чувството на скулптора, осмелил се да поправи Светото писание и да фалшифицира характера на божествения мъж. Имаме ли право да припишем тази свобода на Микеланджело –  свобода, почти равна на светотатство?

Мястото в Светото писание, в което се говори за поведението на Моисей при сцената със Златния телец, гласи както следва: (Моля да ме извините, че анахронично си служа с превода на Лутер). (Втора книга, Изх. Гл. 32)

7/ „И рече Господ на Моисей: побързай да слезеш (оттука), защото твоят народ, който ти изведе от Египетската земя, се разврати;

8/ скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертви и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!

9/ И каза Господ на Моисея: Аз виждам твоя народ, и ето, той е народ твърдоглав;

10/ И тъй, остави Ме, да се разпали гневът Ми против тях, и ще ги изтребя и ще произведа многоброен народ от тебе.

11/ Но Моисей взе да моли Господа, своя Бог, и каза: да не се разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе от Египетската земя с велика сила и с твърда ръка,

….

14/ И отмени Господ злочестината, за която каза, че ще стори на Своя народ.

15/ Тогава Моисей се обърна и слезе от планината; в ръцете му бяха двете (каменни) плочи на откровението, написани от двете страни: и на едната и на другата страна бе писано;

16/ плочите бяха дело божие, и от писмото, издълбано на плочите, беше Божие писмо.

17/ И чу Исус гласа на народа, който вдигаше шум, и каза на Моисея: бойовен вик в стана.

18/ Но (Моисей) отговори: това не е вик на победители, нито писък на победени; аз чувам гласа на люде, които пеят.

19/ И когато наближи до стана и видя телеца и хората, пламна от гняв и хвърли от ръцете си плочите, та ги строши под планината;

20/ и грабна телеца, който бяха направили, изгори го в огъня и стори на прах, па го сипа във водата, и даде от нея да пият Израилевите синове

30/ На другия ден Моисей каза на народа: вие сторихте голям грях; затова аз ще възлеза при Господа, дано загладя греха ви.

31/ Моисей се върна при Господа и каза: о, (Господи!) тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато;

32/ прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал.

33/ Господ каза на Моисей: ще излича из книгата си оногова, който е съгрешил пред Мене.

34/ И тъй, иди/слез!, води тоя народ, накъдето съм ти казал; ето Моят Ангел ще върви пред тебе, и в деня на посещението Ми ще ги посетя за греха им.

35/ И порази Господ народа за направения телец, който Аарон бе направил.“

Повлияни от модерната критика на Библията не ни е възможно да прочетем това място, без да открием в него признаци на несръчен монтаж на сведения от различни източници. В 8 стих Господ сам съобщава на Моисей, че народът е отстъпил от вярата си и си е издигнал един идол. Моисей се моли за грешниците. Но в 18 стих той се възправя срещу Йошуа, сякаш не знае нищо и избухва внезапно в гняв (19 стих), щом съзира сцената с боготворенето на идола. В 14 стих по молба на Моисей Бог е опростил вече грешния си народ, но в 31 стих и в следващите стихове Моисей се отправя повторно в планината, за да измоли неговата прошка, докладва на Всевишния за вероотстъпничеството на народа и получава уверение за отлагане на наказанието. 35 стих се отнася до някакво Божие наказание на народа, за което не се говори нищо повече, докато в 20-30 стих се описва наказанието, наложено от самия Моисей. Известно е, че историческите части в Библията, отнасящи се до извеждането на народа, са пълни с още по-очебийни несъответствия и противоречия.

Естествено, хората от Ренесанса не са имали такова критично отношение към библейския текст, те разглеждали разказа в неговата последователна зависимост и тогава откривали, че той не предлага особено добра взаимовръзка за изобразителното изкуство. Моисей в откъса на Библията бил вече осведомен за боготворението на идола от народа, бил склонен към милост и прошка, но все пак се поддал на внезапен изблик на ярост, когато съзрял Златния телец и танцуващата край него тълпа. Не би трябвало следователно да ни учудва, когато скулпторът в желанието си да изобрази реакцията на героя пред тази мъчителна изненада, по вътрешни мотиви се е откъснал от текста в Библията. А и подобно отклонение от дословното съдържание в Светото писание не е било необичайно или невъзможно за художниците дори и при по-дребни мотиви. Едно прочуто живописно табло на Пармиджанино в родния му град ни показва Моисей, как седи на върха на една планина и захвърля скрижалите, въпреки че в библейския текст се казва изрично: той ги строши в полите на планината. Самото изобразяване на Моисей в седнало положение не се придържа към текста в Библията и изглежда дава по-скоро право на онези критици, които приемат, че статуята на Микеланджело нямала задача да онагледи определен момент от живота на героя.

По-важна от неспазването на точния библейски текст е промяната, предприета от Микеланджело съгласно нашето тълкуване с характера на Моисей. Според традиционните сведения Моисей бил избухлив и податлив на поривите на страстите. В такъв пристъп на свещен гняв той убил египтянина, малтретирал един израилтянин, поради което бил принуден да избяга от страната в пустинята. В подобен изблик на ярост той строшил двата скрижала, изписани от самия Бог. Щом като в традиционните сведения се говори за такива черти в характера му, те вероятно са лишени от тенденции и са съхранили впечатлението за една велика личност, живяла някога. Микеланджело обаче поставил върху надгробния паметник на папата един друг Моисей, превъзхождащ историческия или традиционния Моисей. Той преработил мотива за строшените скрижали и те не се счупили вследствие гнева на Моисей, който обуздал яростта си пред заплахата, че биха могли да се строшат или поне потиснал гнева си малко преди да се е стигнало до действие. С това Микеланджело е вложил във фигурата на Моисей нещо ново, свръхчовешко и така мощната телесна маса и пращящата от сила мускулатура на фигурата се превръща във физическо изразно средство за връхното, човешки възможно психическо постижение, потискането на собствената страст в полза и по поръчение на едно предопределение, на което човек се е посветил.

Зигмунд Фройд
Откъс от „Моисей на Микеланджело“ 1914г

Издадено в „З.Фройд – Естетика, Изкуство, Литература“  Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ София 1991г.