Кратки бележки за психоанализата| История и психоанализа

Забележително е колко много може да ни научи историографията относно душевността. Подобна възможност дават някои изследвания върху Тукидид – родоначалника на научния подход към историята. Те твърдят, че неговият фундаментален труд „История на Пелопонеската война“ от 5 век пр.н.е е бил замислен не като едно самоцелно и стриктно научно документиране на събития, а по-скоро като отговор и дори възражение на една вече масово приета и наложила се по неговото време интерпретация на събитията. Има основания да се смята, че този най-важен исторически документ от тази епоха, е целял не просто систематично да документира какво точно се е случило, но и да разклати установеното тълкуване за това защо нещата са се случили именно така.
Всеки любител-историк, независимо от конкретната си сфера на интерес, се сблъсква с подобни ситуации – историческата наука се е занимавала колкото с безпристрастното документиране и интерпретиране на събития, толкова и с това да преосмисля, да търси във вече познатото един различен прочит. Както преди 2500г, така и сега историците са обречени вечно да се борят с една постоянна тенденция на вкаменяване и опростяване на смислите в народната памет и дори тяхното сакрализиране.
От тук идват и паралелите с психоанализата. Онова, което често се открива в хода на психоаналитичната работа, е че личната история на страдащия се е превърнала в изключително солидна и неприкосновена – добила е статута на нещо свещено, което не може да се докосва. Често това стига до страх изобщо да се мисли, че нещо в миналото може да е имало и друг смисъл, друго значение. Да се погледне по друг начин на миналото за някои хора носи много болка. Ровенето в историята и преразглеждането й могат да се превърнат в нещо опасно, стигащо до чувството за предателство към участниците, често най-близките хора. Ето защо част от целта на анализата е точно като едно историческо изследване, да отвори  пространството, където човек да може да започне да мисли за едно прекалено ясно минало и да си позволи да постави под въпрос смисъла, който досега му е придавал.