Кратки бележки за психоанализата| Рационално/Ирационално

Още един мит свързан с психоанализата се върти около опозицията „рационално-ирационално“. Погрешно се налага представата, че в психоаналитичната работа се обръща гръб на рационалното у страдащия и вниманието се насочва към дълбоко потиснати нерационални импулси, които трябва да бъдат интегрирани, овладени или дори подчинени от разума.
Всъщност нещата са съвсем различни защото това, което практиката недвусмислено показва, е, че душевното страдание е всъщност дълбоко логично. В душевните страдания винаги действа една логика, от която обаче човек се е отчуждил в името на нещо друго – логика, която той вече не може да назове, но която въпреки това действа.
Когато страдащият по свой си начин започне да разбира, че напразно се опитва да оправдае и обясни страданието си и когато предположи, че то може да има някакъв друг, скрит от него смисъл – това е моментът, в който една анализа има основания да започне. Постепенното разпознаване на тази отхвърлена до момента логика води до неща, които са не просто съвсем логични, но и разкриват нещо дълбоко присъщо и истинно за страдащия и неговата история.

Трудността и дори болезнеността на това разпознаване е всъщност истинската цена на една психоаналитична работа.