За децата и смъртта | „Тълкуване на сънищата“ З.Фройд

Може би някой ще ме попита следното: Ако приемем, че враждебните импулси на детето по отношение на неговите братя и сестри наистина съществуват, защо детската душа изведнъж става толкова лоша, че да пожелае смъртта на своите съперници или по-силни връстници? Сякаш смъртта е единственото наказание за всички лоши постъпки. Който казва това, очевидно не знае, че представите на детето за смъртта нямат нищо общо с нашите понятия за нея.baby-19th-century-granger Детето не познава ужаса на растлението, за мъртвешкия студ, безкрайното „нищо“ и всичко онова, което представите на възрастния свързват с думата „смърт“ и което е налице във всички митове за оня свят. Страхът от смъртта му е чужд и то си играе с тази страшна дума и заплашва другото дете: „Ако още веднъж направиш това, ще умреш като Франц!“ Нещастната майка трепери от страх. Тя навярно не може да забрави, че по-голяма част от хората не доживяват до зряла възраст. Дори осемгодишно дете, което се е върнало от посещение в природонаучния музей, може да каже на майка си: „Мамо, толкова много те обичам. Когато умреш, ще те препарирам и ще те държа в стаята, за да те виждам винаги.“ Детските представи за смъртта толкова малко приличат на нашите. (Останах много учуден, когато чух от едно много способно десетгодишно момче следната фраза, казана малко след смъртта на баща му: „Знам, че татко умря, но не разбирам защо не си идва у дома за вечеря.“)

За детето, което изобщо не познава предсмъртните мъки, „да умреш“ означава приблизително същото като „да си отидеш“, да не безпокоиш повече тези, които са останали живи. За детето няма разлика как се реализира това отсъствие – чрез заминаване, уволнение, отчуждаване или смърт. Ако в предисторическия период уволнят бавачката на детето, а скоро след това майка му умре, в неговите спомени и двете събития се наслагват едно върху друго. Фактът, че детето не изпитва особено голяма скръб по отсъствуващия, е познато на всяка майка. Връщайки се след продължително отсъствие у дома, тя често с прискърбие разбира, че децата нито веднъж не са попитали за мама. Когато тя наистина се преселва в „по-добрия свят, откъдето никой не се връща“, в началото децата сякаш напълно забравят за нея и едва впоследствие започват да си спомнят за починалата си майка.“

Тълкуване на сънищата 1899г
З.Фройд